Как да изберем правилната слънцезащита за кожата си?

Интервю с Яна Петрова, R&D инженер-химик и козметичен формулатор в Relina

 

Слънцезащитата отдавна не са продуктите, който свързваме единствено с морето и летните месеци. Все повече говорим за ежедневна фотозащита, UVA и UVB лъчи, фотостареене и значението на правилното нанасяне. Заедно с това обаче расте и количеството информация и дезинформация за състава и безопасността на слънцезащитните продукти. 

Повод да говорим по темата е и проучването на „Активни потребители“, което разглежда 187 слънцезащитни продукта, предлагани на българския пазар, като 33 от тях попадат в категорията „потенциално рискови“ според използваната методика.

Но какво означава това от гледна точка на химията и безопасността на козметичните продукти?

По темата разговаряме с Яна Петрова, магистър инженер-химик, завършила Химикотехнологичния и металургичен университет в София бакалавърската и магистърската си степен по химично инженерство с преподаване на немски език. Днес работи като R&D инженер-химик в Relina, където разработва и оптимизира формули за козметика и хранителни добавки от първоначалната концепция и лабораторните изпитвания до внедряването на продукта в производство.

Проучването определи 33 от 187 продукта като „потенциално рискови“. Какво всъщност означава тази оценка от химична гледна точка?

Първото и най-важно уточнение е, че „потенциално рисков“ не означава автоматично „опасен за употреба“.

Когато оценяваме безопасността на една козметична съставка, не е достатъчно просто да видим името ѝ в INCI списъка. Има значение в каква концентрация присъства, къде се нанася продуктът, колко често се използва, дали остава върху кожата или се отмива и каква е реалната експозиция на потребителя.

При конкретното проучване е важно да уточним, че продуктите са разглеждани основно според декларираните им съставки и използваната методика. Не са измервани лабораторно концентрациите на отделните вещества, реалният SPF, UVA защитата или фотостабилността на готовите продукти.

Затова подобен анализ може да бъде полезен, за да насочи вниманието към определени съставки, но не е равнозначен на цялостна оценка на безопасността на конкретния готов продукт.

Трябва ли потребителят да разбира „потенциално рисков“ като „опасен“?

Не. Това разграничение е изключително важно.

Опасността е способността на дадено вещество да причини нежелан ефект при определени условия. Рискът показва каква е вероятността този ефект действително да се прояви при конкретната експозиция.

Един много близък до темата пример е самото слънце. UV лъчението има доказана способност да уврежда кожата. Рискът обаче не е еднакъв, ако прекараме десет минути навън през зимата и ако сме няколко часа на плажа по обяд без никаква защита. Експозицията променя риска.

Същият принцип важи и за козметичните съставки. Една съставка не може да бъде определена като „добра“ или „лоша“ само по името си.

В Европейския съюз козметичните продукти се регулират от Регламент (ЕО) №1223/2009. За редица вещества, включително UV филтри и консерванти, са определени конкретни условия за употреба и максимално допустими концентрации. Преди един козметичен продукт да бъде пуснат на пазара, трябва да бъде извършена и оценка на безопасността на готовата формула.

Затова не бих определила един продукт като опасен единствено защото съдържа определена съставка.

Може ли наличието на определена съставка в INCI списъка само по себе си да ни каже дали продуктът е „опасен“?

В повечето случаи – не. INCI списъкът е много полезен, защото ни показва какво съдържа продуктът, но не ни дава цялата информация, необходима за оценка на безопасността му.

Да, концентрацията е изключително важна. Една съставка може да бъде подходяща и безопасна за употреба в определена концентрация и при определени условия, но това не означава, че може да бъде използвана без ограничение.

Добър пример са консервантите. В интернет думата „консервант“ често се представя като нещо, което непременно трябва да избягваме. На практика обаче кремът, който съдържа вода, може да бъде подходяща среда за развитие на бактерии, дрожди и плесени. Правилно подбраната консервираща система е именно това, което предпазва продукта от микробиологично замърсяване.

Тоест премахването на една „страшно звучаща“ съставка невинаги прави продукта по-безопасен. Понякога може да се случи точно обратното.

Същото важи и за UV филтрите. За разрешените UV филтри европейското законодателство определя конкретни условия и максимални концентрации на употреба.

Като формулатор за мен е много по-важно как е разработена и изпитана цялата формула, отколкото дали едно конкретно име присъства в INCI списъка.

Можем ли да разберем концентрацията от етикета? Можем ли да вярваме на приложенията за сканиране на козметика?

Само по INCI списъка обикновено не можем да разберем точния процент на дадена съставка.

Представете си, че сме в магазина, сканираме слънцезащитен продукт с приложение и една от съставките светва в червено. Това изглежда доста категорично, но приложението обикновено не знае дали тази съставка е вложена например в 0,1%, 0,5% или 5%. Не познава цялата формула, начина на употреба и реалната експозиция на потребителя.

Затова подобни приложения могат да бъдат полезни като ориентир, но не бих ги използвала като окончателна оценка дали един продукт е безопасен или опасен.

Те могат да бъдат много полезни например за човек с доказана алергия към конкретна съставка, защото му позволяват бързо да я открие в дълъг INCI списък.

Но има огромна разлика между твърденията: „Този продукт съдържа съставка, към която аз съм алергичен“ и „Този продукт съдържа тази съставка, следователно е опасен за всички“. Човек може да е алергичен към едни от най-разпространените съставки, но това по никакъв начин не ги прави опасни.

Как да изберем слънцезащита?

1. Да съобразим цифрата след SPF

Какво означава SPF 30, 50 и 50+? И какво представлява SPF 100?

SPF показва основно нивото на защита срещу UVB лъчението, което е основно свързано със слънчевото изгаряне.

Една от най-честите заблуди е, че SPF 30 означава „мога да стоя на слънце 30 пъти по-дълго“. Не бих препоръчала да мислим за SPF като за таймер. 

Другата заблуда е, че SPF 50 е почти два пъти по-добър от SPF 30. Разликата не работи по този начин.

При правилно нанесено количество SPF 30 филтрира приблизително 97% от UVB лъчението, а SPF 50 – около 98%. На пръв поглед разликата изглежда минимална. Ако обаче погледнем от другата страна, SPF 30 пропуска приблизително 3% от UVB, а SPF 50 – около 2%. Тоест при SPF 30 до кожата достига приблизително 50% повече UVB лъчение в сравнение със SPF 50.

Има още нещо много важно: трябва да търсим и добра UVA защита. UVB лъчите са основно свързани със слънчевото изгаряне, докато UVA проникват по-дълбоко в кожата и имат отношение към фотостареенето, пигментациите и дългосрочното натрупване на UV увреждания.

Затова на европейския пазар бих търсила SPF 30-50+ в комбинация с ясно обозначена UVA защита, например символа UVA в кръг.

А SPF 100? Това не означава 100% защита. Нито една слънцезащита не блокира напълно UV лъчението. В европейската система най-високото препоръчително обозначение е SPF 50+.

2. Да съобразим продукта с кожата си

Няма една универсална формула, която да е идеална за всеки тип кожа. Освен нивото на защита е добре да погледнем и останалата част от формулата – именно тя до голяма степен определя как продуктът ще се усеща върху кожата и дали ще бъде подходящ за ежедневна употреба.

При мазна и склонна към акне кожа тежък и много богат крем може да бъде неприятен. По-лек флуид или емулсия обикновено са по-комфортен избор. В състава можем да търсим например ниацинамид, който е подходящ за грижата за мазна кожа, както и леки хидратиращи съставки като глицерин и хиалуронова киселина.

При суха кожа бих търсила по-богата формула, която освен слънцезащита осигурява и комфорт на кожната бариера. Полезни примери са хидратиращи съставки като глицерин, хиалуронова киселина и пантенол, както и емолиенти и липиди като сквалан, масла и серамиди. Те не повишават сами по себе си SPF, но могат да направят формулата по-подходяща и комфортна за сухата кожа.

При чувствителна или реактивна кожа бих търсила добре поносима и сравнително семпла формула. Подходящи допълващи съставки могат да бъдат например пантенол, алантоин, бисаболол или Centella asiatica, които често се използват във формули, насочени към успокояване на кожата. Ако човек знае, че реагира на парфюми или определени ароматни алергени, бих предпочела продукт без парфюм. При установена алергия към конкретна съставка, разбира се, тя трябва да бъде избягвана.

При нормална и комбинирана кожа изборът може да бъде по-свободен. Лека емулсия или флуид с глицерин, хиалуронова киселина, ниацинамид или леки емолиенти често е достатъчен, като тук водещи са усещането върху кожата и това как продуктът се съчетава с останалата ежедневна грижа.

Важно е обаче да уточним, че тези съставки са примери, а не задължителен списък. Наличието на ниацинамид не превръща автоматично един SPF в „продукт за мазна кожа“, както и наличието на хиалуронова киселина не гарантира, че формулата ще бъде достатъчно комфортна за много суха кожа. Отново трябва да гледаме продукта като цялостна формула.

Най-добрата слънцезащита е тази, която ще използваме редовно и в достатъчно количество. Ако си купим изключително скъп SPF 50+, но не харесваме как се усеща върху кожата, оставя ни прекалено мазни или не стои добре под грим, вероятно ще започнем да използваме много малко количество. А тогава няма да получаваме защитата, която очакваме от цифрата върху опаковката.

3. Четете етикета

Не бих препоръчала на потребителите да си създават универсален „черен списък“ със съставки от интернет. Ако видя видео с твърдението „Никога не използвайте продукт с X“, първият ми въпрос като химик би бил: на какви научни данни се основава това твърдение?

Разбира се, има съставки, които конкретният човек може да има причина да избягва. Например при доказана контактна алергия към определен ароматен алерген проверяването на INCI има реален смисъл.

При слънцезащитата има и нещо друго, което потребителят не може да разбере само като прочете INCI списъка, а то е качеството на цялата формула.

Като формулатор за мен е важно UV филтрите да бъдат правилно подбрани и стабилизирани, продуктът да образува равномерен защитен филм върху кожата и готовата формула действително да е изпитана за заявената защита.

Слънцезащитният продукт е система, а не просто сбор от отделни „добри“ и „лоши“ съставки.

4. Да избираме продукти, които реално ще използваме

Всички тези форми на слънцезащитна козметика: стик, крем, лосион, флуид, спрей и олио, могат да осигурят добра протекция, ако конкретният готов продукт е правилно формулиран, изпитан и нанесен в достатъчно количество. Разликата е основно в начина на употреба и в това колко лесно можем да нанесем необходимото количество равномерно.

Кремовете и лосионите улесняват визуалната преценка дали сме покрили равномерно дадена зона. 

Флуидите са удобни за лице и често се предпочитат за ежедневна употреба.

Стиковете са много практични за повторно нанасяне и малки зони, но трябва да се направят достатъчно преминавания върху кожата, за да се натрупа необходимото количество продукт.

Спрейовете са удобни за големи участъци, но при тях съществува риск да нанесем прекалено малко или неравномерно количество. 

При аерозолни и фино разпръскващи продукти трябва да се избягва и вдишването.

Важно е да споменем, че е добре да следим и срока на годност на козметичните продукти. Ако върху опаковката виждаме символ на отворено бурканче с „12M“, това означава период на употреба след отваряне от 12 месеца. Ако слънцезащитата е стояла продължително време отворена, била е оставяна в силно нагорещена кола или видимо е променила мириса, цвета или консистенцията си, не бих разчитала на нея за надеждна защита.

5. Да изберем SPF според начина си на живот

Не е задължително продуктът, който използваме ежедневно в града, да бъде същият, който взимаме на плажа.

За ежедневието бих търсила добра UVA и UVB защита, но и продукт, който лесно се вписва в сутрешната ми рутина, например,  стои добре под грим, попива приятно и не оставя усещане, което ме кара да използвам по-малко количество.

Ако обаче отиваме на плаж, планина или ще спортуваме продължително навън, експозицията е различна. Тогава бих избрала висока или много висока защита, а при плуване и силно изпотяване бих обърнала внимание и на водоустойчивостта. Важно е обаче да знаем, че „водоустойчив“ не означава „нанесох го сутринта и съм защитен до вечерта“. Плуването, изпотяването, триенето в дрехите и подсушаването с кърпа постепенно нарушават защитния филм върху кожата. Затова повторното нанасяне остава важно.

И тук стигаме до един от най-подценяваните фактори при слънцезащитата, а именно количеството. SPF се определя лабораторно при стандартизирано нанесено количество около 2 mg продукт на квадратен сантиметър кожа. В реалния живот обаче хората често нанасят значително по-малко.

Можем да си представим слънцезащитата като боя върху стена. Ако нанесем много тънък и неравномерен слой и оставим места почти непокрити, няма значение колко качествена е боята, покритието няма да бъде това, което очакваме. Същото важи и за защитния филм върху кожата.

Когато избираме слънцезащита, лесно можем да се изгубим между големите цифри на опаковката, дългите INCI списъци и категоричните предупреждения в социалните мрежи.

Но правилният избор всъщност може да бъде сведен до няколко основни неща: подходящ SPF, добра UVA защита, формула, съобразена с нашата кожа и начина ни на живот, достатъчно количество и повторно нанасяне, когато е необходимо.

Не е нужно да се страхуваме от един продукт, само защото сме срещнали непознато химично наименование в състава му. Когато говорим за безопасност, концентрацията, експозицията и цялостната формула са също толкова важни, колкото самото име на съставката.

UV лъчението не изчезва с края на лятото, а грижата за кожата не приключва с последния ден на плажа. Можем да приберем летните дрехи, но не е необходимо да прибираме слънцезащитата.